Публикувано на: 21.01.2004г.
Част от интервю за вестник "Труд" с д-р Павлета Табакова, шеф на центъра "РепроБиоМед":
- На колко деца, заченати ин витро, сте дали живот, д-р Табакова? Впрочем Вие сте им нещо като майка?
- Така е, на около 400. Между тях са и 12 тройки. Радвам се заедно с истинската майка, която често дълги години е ходила по мъките, докато се сдобие с бебе....
Приятно ми е, че цял живот тези жени не ме забравят. - Какъв е процентът на успеваемост при това изкуствено забременяване?
- Той става все по-висок. Стига до 37%, но зависи от възрастта на майката, от общото й здравословно състояние. Шансът при по-младите жени е по-висок, особено ако нямат операции на яйчниците.
- Какво разбирате под млади жени?
- До 35 годишна възраст.
- Колко струва на една жена да зачене ин витро?
- Около 5000 лева. Но 3500 лева отиват само за лекарствата (в чужбина изкуственото оплождане достига до $ 8000). Затова много ме заболя, когато отхвърлиха предложението на здравната каса вече да поема поне част от разходите по този сложен процес. Знаете ли колко майки бяха отчаяни? В страната има 8 центъра за изкуствено оплождане, близо 300 колеги работим в тази област. Защо трябваше да свързват името на доц. Атанас Щерев с идеята касата да плаща за ин витро забременяване? Той имал клиника и щял да забогатее от това. Нека да я свържат с тези 8 центъра и с хилядите жени, които не могат да станат майки ...
в-к "Труд"
"... 67 000 българчета се родиха миналата година у нас. През 2003 г. бяха направени близо 51 000 аборта. Естественият прираст в страната ни продължава да е отрицателен - минус 5,8. Раждаемостта спада - в момента тя е едва 8,5 новородени на 1 000 жители на страната. По този показател България вече заема последно място в Европа.
В същото време стотици хиляди българки не могат да забременеят по нормален начин. По последни данни от статистиката поне 300 000 наши семейства са бездетни - причините се дължат в еднаква степен на жената и на мъжа.
Миналата година държавата ни се отказа да "дава живот" на близо 600 здрави и особено желани деца годишно. Това стана след като Комисията по здравеопазване към парламента отхвърлиха предложението Националната здравноосигурителна каса да поема част от разходите по ин витро оплождането. То беше направено от бившия й шеф д-р Димитър Петров..."
в-к "Труд"
... Представете си как се чувства едно семейство, което 10 години няма деца, но няма и пари. Целият град, особено когато е малък, знае за техния проблем. Отношенията се обтягат, намесват се родители, двамата се настройват един срещу друг. И докато се обвиняват и търсят вина, семейството се разпада. Желанието за дете се превръща в доминанта и измества всички друго за тях. Тези хора не са в състояние да дадат и на работното си място, онова на което са способни въпреки, че са абсолютно здрави. Те не могат да се интегрират добре в обществото, защото всички техни приятели и връстници имат деца и разговорите и общуването с тях са по-различни и се въртят около децата. Проблемът е много дискретен и личен, а същевременно мащабен, че те нямат сили да се справят с него. Ако сравним стерилитета като цяло с другите заболявания –диабет, рак, астма, ще видим една основна разлика между тях. При повечето заболявания хората не крият своята диагноза. Те правят асоциации, общества, борят се за своите права, излизат пред медиите. Ако не друго, поне говорят помежду си и се подкрепят. А за съжаление при бездетните двойки, това няма как да стане. Дори на запад груповата терапия при такива семейства се избягва, защото се пази дискретност. Те имат единствено интернет-сайтовете и форумите, където могат да споделят своята болка. Така че лекарите не могат да разчитат на подкрепа и от страна на пациентите си..."
д-р Георги Стаменов - Секретар на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве,
в-к "Монитор"
- На колко деца, заченати ин витро, сте дали живот, д-р Табакова? Впрочем Вие сте им нещо като майка?
- Така е, на около 400. Между тях са и 12 тройки. Радвам се заедно с истинската майка, която често дълги години е ходила по мъките, докато се сдобие с бебе....
Приятно ми е, че цял живот тези жени не ме забравят. - Какъв е процентът на успеваемост при това изкуствено забременяване?
- Той става все по-висок. Стига до 37%, но зависи от възрастта на майката, от общото й здравословно състояние. Шансът при по-младите жени е по-висок, особено ако нямат операции на яйчниците.
- Какво разбирате под млади жени?
- До 35 годишна възраст.
- Колко струва на една жена да зачене ин витро?
- Около 5000 лева. Но 3500 лева отиват само за лекарствата (в чужбина изкуственото оплождане достига до $ 8000). Затова много ме заболя, когато отхвърлиха предложението на здравната каса вече да поема поне част от разходите по този сложен процес. Знаете ли колко майки бяха отчаяни? В страната има 8 центъра за изкуствено оплождане, близо 300 колеги работим в тази област. Защо трябваше да свързват името на доц. Атанас Щерев с идеята касата да плаща за ин витро забременяване? Той имал клиника и щял да забогатее от това. Нека да я свържат с тези 8 центъра и с хилядите жени, които не могат да станат майки ...
в-к "Труд"
"... 67 000 българчета се родиха миналата година у нас. През 2003 г. бяха направени близо 51 000 аборта. Естественият прираст в страната ни продължава да е отрицателен - минус 5,8. Раждаемостта спада - в момента тя е едва 8,5 новородени на 1 000 жители на страната. По този показател България вече заема последно място в Европа.
В същото време стотици хиляди българки не могат да забременеят по нормален начин. По последни данни от статистиката поне 300 000 наши семейства са бездетни - причините се дължат в еднаква степен на жената и на мъжа.
Миналата година държавата ни се отказа да "дава живот" на близо 600 здрави и особено желани деца годишно. Това стана след като Комисията по здравеопазване към парламента отхвърлиха предложението Националната здравноосигурителна каса да поема част от разходите по ин витро оплождането. То беше направено от бившия й шеф д-р Димитър Петров..."
в-к "Труд"
... Представете си как се чувства едно семейство, което 10 години няма деца, но няма и пари. Целият град, особено когато е малък, знае за техния проблем. Отношенията се обтягат, намесват се родители, двамата се настройват един срещу друг. И докато се обвиняват и търсят вина, семейството се разпада. Желанието за дете се превръща в доминанта и измества всички друго за тях. Тези хора не са в състояние да дадат и на работното си място, онова на което са способни въпреки, че са абсолютно здрави. Те не могат да се интегрират добре в обществото, защото всички техни приятели и връстници имат деца и разговорите и общуването с тях са по-различни и се въртят около децата. Проблемът е много дискретен и личен, а същевременно мащабен, че те нямат сили да се справят с него. Ако сравним стерилитета като цяло с другите заболявания –диабет, рак, астма, ще видим една основна разлика между тях. При повечето заболявания хората не крият своята диагноза. Те правят асоциации, общества, борят се за своите права, излизат пред медиите. Ако не друго, поне говорят помежду си и се подкрепят. А за съжаление при бездетните двойки, това няма как да стане. Дори на запад груповата терапия при такива семейства се избягва, защото се пази дискретност. Те имат единствено интернет-сайтовете и форумите, където могат да споделят своята болка. Така че лекарите не могат да разчитат на подкрепа и от страна на пациентите си..."
д-р Георги Стаменов - Секретар на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве,
в-к "Монитор"