Мия на meshko106
Публикувано на: 11.12.2011г.
Нашата история започна през 2002 година. Беше Великден и след двегодишна връзка с мъжа на мечтите ми, решихме, че е време да имаме бебе. Бях на 26, изпълнена с онази наивност, характерна за младостта и абсолютно убедена, че бебето ще стане веднага. Е да, ама не стана и още след първия месец посетих гинеколожката ми. Тя щеше да умре от смях като разбра какъв ми е проблемът. Каза ми буквално следното: „Виж какво моето момиче, от първия път става само по филмите и обикновено е нежелана бременност!“ Прегледа и след като не видя нищо обезпокоително, ми каза да пробваме поне 6 месеца и пак да се видим. Времето си мина като сън и бебе все още нямаше, затова отидох пак на лекар. Пуснаха ми хормонални изследвания, от които всичко беше наред. Следващата стъпка беше цветната снимка. Направихме я през 2003 г. На нея се установи, че тръбите са напълно проходими, но матката ми е двурога, буквално с формата на сърце.  И рентгеноложката обаче, както и моята лекарка бяха категорични, че това е анатомична особеност, която не може да бъде причина за липса на забременяване, но е много вероятно да имам проблеми с износване на бременност и че са възможни както преждевременно раждане, така и аборт. И задължително ще се наложи раждане със секцио.

Така пробвахме още месец –два,  без резултат. Междувременно аз вече много четях в интернет. Тогава все още нямаше Зачатие, но имаше подфорум в dir.bg за проблемно забременяване
и търсех много информация. След цветната снимка направихме и спермограма, която също показа добри показатели и изключихме проблем там. Предложиха ни да направим инсеминация. Взех си тестове за овулация и се започна едно ходене през ден в Шейново на фоликулометрия. Имах си хубав фоликул, прекрасна лигавица, инсеминацията направена професионално –резултат нулев. По това време в Шейново работеха д-р Табакова и сина й и те правеха инсеминациите. Предложиха ми стимулация с клостилбегит, за да увеличим шанса. Съгласих се веднага. Оказа се, обаче че при стимулиран цикъл фоликулите стават явно по-твърди и в 2 от месеците въобще не се пукнаха въпреки дозите прегнил. Заговориха ми за Луф синдром. Вероятно това можело да е причина.  След няколко месеца стимулация, последва почивката и продължихме с още 2 инсеминации . Оказа се, че когато не ме стимулират, фоликулите си се пукат без проблем. Но резултат все още нямаше.  Така си мина 2003 година. През 2004 вече съществуваше порталът на Зачатие. Продължавах много да чета и да търся причината. Много ми помогна подредената информация. Чувствах се безсилна –уж всичко наред, а пък не става. Не проумявах как нежеланите бебета стават буквално от нищото, а пък с желаните, правиш какво ли не и резултат никакъв. Вече си давах сметка как, за да се създаде един живот трябва да съвпаднат около стотина фактора, но правехме всичко възможно това да се случи и пак нищо. Имаше много сълзи, болка, страдание и още хиляди въпроси защо и как.

Годината е 2004 –направихме лапароскопия, при която нищо не се откри. Последваха още 2-3 безуспешни инсеминации и започнахме да обмисляме инвитрото като вариант. Започнах да обикалям специалистите. Твърдо бях убедена, че няма да е нито д-р Табакова, нито доц. Щерев. И двамата не ги харесвах като хора, а за мен това е важно.  В коледната нощ на 2004 за пръв път се помолих не за себе си, а за всички останали момичета, които споделяха мечтата за бебе. Така го почувствах в онзи миг.

2005 година –поехме към инвитрото.

Първо посетихме доц. Ватев –направил първото успешно инвитро в България. Попаднахме в някаква стая, която приличаше на всичко друго, но не и на лекарски кабинет. А самият доцент се интересуваше повече откъде съм научила за него, отколкото от проблема ни. Благодарение на информацията, която вече имаше в Зачатие, открих д-р Владимиров.
Още на първата ни среща знаех, че това е нашият лекар. Почувствах се спокойна с него. Прегледа подробно всичките ни изследвания и ни каза, че ние сме от онези 10 % най-трудни случаи, в които няма причина да не става и въпреки всичко не се получава и медицината няма отговор за това. Назначи още няколко изследвания, сред които имунологични и генетични.  Нали знаете как има момент, в който се надяваш да открият проблем, за да предприемеш стъпки към решението му в правилната посока. За мен това беше този момент, но резултатите от всички изследвания бяха нормални и всичко продължаваше да изглежда наред при нас. Предложи ни една последна инсеминация преди да преминем към инвитро. Съгласихме се и все същата история: хубав фоликул, чудесна лигавица, добро количество и качество на сперматозоидите и резултат –цикъл навреме, както обикновено. Реших, че ще изчакаме да мине лятото и наесен преминаваме към тежката артилерия. Д-р Владимиров предложи да кандидатстваме за пари по програмата, която вече действаше. Аз обаче исках да пробваме на естествен цикъл. Последната стимулация ми се отрази много зле, а и си изкарах акъла с една киста на гърдата като последствие, та не бях склонна на стимулация. Вътрешно бях убедена, че ако това дете иска да се роди, ще се роди и с 1 единствен фоликул, ако не иска и с 20 пак няма да стане.

Вече е август 2005 и започнахме да правим всички необходими изследвания преди самата процедура. Според д-р Владимиров точно случаи като нашия с неизяснена причина са много подходящи за инвитро на естествен цикъл. Всичко изглеждаше наред с изследванията, аз напълно убедена, че този месец няма даже теоритична възможност да съм забременяла, за пръв път си купих превръзки предварително. Мъжът ми обаче, не знам дали е имал някакво чувство, но  специално ме помоли да попитам в клиниката какво ще се случи, ако все пак забременеем. Успокоиха ни, че естествено ще ни върнат парите. Аз се засмях на всичко това, мислейки си как 3,5 години нищо не става, та точно сега ще стане. 
Разбрахме се през септември да се обадя в клиниката като ми дойде цикъла и да задействаме нещата. Бяхме си платили таксата, имахме всички изследвания и си доизкарахме отпуската пътувайки насам-натам.  И за моя най-голяма изненада, за пръв път в живота ми имах закъснение 2 дни. Веднага си помислих какъв късмет имам, точно сега нещо да се обърка с моя супер редовен цикъл, НО все пак една частица от мен си помисли, че може пък да не е случайно. Отидох в аптеката и взех тест за бременност. Останах шашната, виждайки двете чертички. На другата сутрин купих още 2 и след 3 положителни теста, вече бях сигурна. Съобщих новината на мъжа ми с тест в ръка. Той също не повярва, каза ми, че преувеличавам. Имало жени със закъснение от по 2 седмици, а аз за 2 дни съм решила, че съм бременна. След няколко дни в клиниката видяхме плодния сак. Д-р Владимиров беше много радостен, че няма да се налага неговата намеса. Още веднъж се убедих колко голям лекар и човек е. Каза ми, че вероятно мислейки за инвитрото, съм си отместила съзнанието в друга посока и съм премахнала психологическата бариера.

Дали е само това, дали и алтернативните неща, които пробвахме, са помогнали, не мога да кажа, но никога няма да забравя онзи миг, в който видях как малката точица пулсира. Почувствах се вълшебно, невероятно е да усетиш живота в себе си.

После имах най-прекрасната бременност, която може да съществува. Въпреки опасенията, че може да имам проблеми с износването, Слава Богу нищо от това не се случи. На 10.05.2006 година 6 дни преди термин се роди нашето жадувано, чакано, мечтано момиченце. Днес Мия е на 5,6 год. Има най-заразителния смях, който съм чувала и най-големия инат, който съм виждала и всяка нощ благодаря на Господ, че ми даде шанса да изживея това чудо.  Ще продължавам да се моля всяка жена тук да чуе най-прекрасните думи на света: „Мамо, много те обичам“.
Зачатие ми даде много информация, много подкрепа и много приятелства. Тук се чувствам хубаво, общувайки с интелигентни и умни хора. Надявам се още много бебета да се родят тук и да се сбъднат много мечти.

С уважение и признателност за усилията на всички, които правят възможно съществуването на Зачатие:  Вергиния Пешева